Северните поляни

Мълчанието ме побъркваше, но не можех да измисля нищо смислено. Накрая Дебора заговори.
-Е харесва ли ти тук? - попита ме тя. Изглежда и тя не искаше просто да стоим и да се гледаме.
-Да.Попринцип не съм голяма фенка на природата, но е наистина прекрасно. А на теб? - отвърнах възможно най - дълго. Харесваше ми да съм център на вниманието и заради това не идвах често тук, но имаше моменти, в които всеки се нуждаеше да остане сам или почти сам с мислите си и да се измъкне от клюките.
-Какво си? - задодох още един въпрос преди дори да съм дочакала отговора на предишния. Умеех да усещам какви същества са тези около мен, но тя...не виждах нищо типично за нито един от видовете ни.

-Аз съм ангел.-отговори Дебора и се усмихна.-Тук много ми харесва, приятно е.Аз обичам да съм сред природата,обичам да тичам наволя из полята и да се забавлявам навън.Освежава ме и ми харесва.-и на първия въпрос отвърна момичето.
Излегна се на зелената трева и огледа небето.Бели,пухкави облачета си играеха весело из синьото небе.Деб беше ангел и се радваше, че е такава.Обърна се към Лин, понечи да каже нещо, но се отказа.Отново впери кафевите си очи в небето и се усмихна.Обичаше да гледа облаците и птиците. Успокояваше я...След миг се надигна, обърна се към Лин и попита:
-А ти каква си?
Мелисън не разпознаваше идеално кои какъв е, но понякога успяваше.Е да, но не и този път.Не можеше да разбере каква раса е Лин, затова я попита.Деб зачака отговор, а изражението на лицето й бе спокойно.

Съмнявах се да е очарована когато и кажа каква съм, но нямаше какво да направя.
- Демон. - отвърнах кратко. Изражението на Дебора се промени за миг, но тя не каза нищо и след малко възвърна спокойния си вид.
- Не съм зла или поне не и с тези, които не са ми сторили нищо лошо. - казах безразлично и свих рамене. Беше истина никога нямаше да нападна някой без причина било то и човек. Заиграх се с връзките на кецовете си.

Селена поклати глава. Навийна беше изчезнала и на нея и Ашли се наложи да оправят пожара. Беше сравнително лесно. Дарбата й се беше развила добре - определено можеше да изцелява всичко, от растения до хора.
Двете момичета поеха в различни посоки и Сел реши да отиде да се преоблече - дрехите й бяха измачкани, кални и опушени, да си вземе душ и пак да излезе. След около един час, тя отново пое към поляните, без съмнение любимото й място в цялата академия Беше облечена със светло жълта тенисча, черно елече и черни карирани панталони. По ръцете й имаше множество цветни гривни и ластичета. Беше с кецове. Попринцип обичаше да ходи повече на високи токчета, тъй като беше нисичка, но просто в тревата имаше реална упасност да се пребие.
Сред поляните видя още две момичета, които веднага успя да разпознае. Едното беше демон, а другото ангел. Личеше си, тъй като аурата на демоните беше някак си по-тъмна, докато тази на ангелите беше светла. Селена имаше афинитет към аурите и лесно ги усещаше, макар че това не ви наги работеше.
Приближи се и успя да ги разгледа. Момичето-демон беше средно висока, с кафеникаво-черна коса и поразително сиви очи. Другото момиче беше високо малко повече от Селена. Косата й беше права, кафява, също като очите й. И, както заключи Сел, и двете бяха поразително красиви.
Една от особеностите на ангелите и на демоните беше, че се раждат удивително красиви. Дори вампирите не притежаваха такова съвършенство - Селена искрено съжаляваше за това.
Когато стигна до момичетата, който вече си говореха за нещо ("Какъв късмет, помисли си, да пресъсна два разговора за по-малко от 24 часа!"), Сел реши да се представи.
- Зрасти - каза, - аз съм Селена Дисчейн, Дъщеря на дъгата за Свободната магия.
(Един вид "Вие може да сте красиви, но аз съм талантлива". Просто й беше в характера да се самоизтъква)
Усмихна се приятелски като откри равните си бели зъби и започна да се моли вътрешно никой да не подпали нещо ;дд.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Come on now, sugar,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when you're good to go
Come on now, honey,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when.

We used to be friends.A long time ago

Дебора се усмихна мило и щастливо, след което се обърна към новодошлото момиче, Селена.Изправи се и промълви:
-Здравей Селена.Аз съм Дебора Мелисън, накратко ме наричай Деб.Ъм, незнам дали си разбрала, но все пак аз съм Ангел.Приятно ми е.
Двете се здрависаха, след това и Лин се представи.Трите момичета мълчаха.Селена също седна на земята и ги погледна."Още компания...супер поне няма да скучая, добре че видях Лин...обичам да съм сред природата." помисли си Деб.Мълчанието бе превзело отново ситуацията, но не за дълго.Мелисън проговори първа.
-Е нещо ново около вас?
И двете поклатиха глава.Е добре, сега беше техен ред, някоя от двете трябваше да каже нещо.Излегна се на тревата и загледа пухкавите,бели облачета, без да казва нито думичка.

Селена се чувстваше неловко, докато мълчеше, затова се почувства длъжна да подхване разговор.
- Имаме две нови Дъщери на дъгата - каза тя. - Запознах се с тя и са, хъм, плашещи.
Деб и Лин едновременно се извърнаха към нея с учудени лица.
- Те са въздух и огън - поясни тя. - И като казвам СА, имам предвид, че предизвикват природни бедствия с тях - засмя се тихичко.
Спомняше си предишната Дъщеря на дъгата за огъня - казваше се Сара и беше дребничка и мургава. Двете със Сара не можеха да се търпят. Постоянно спореха и се караха. Всъщност, от предишните Дъщери на дъгата беше останала само Селена. Сигурно скоро щеше да стане ясно кой са другите две.
Самата тя беше убедена, без да го знае, че Ашли и Навийна ще са Дъщери. Никой не можеше да пренебрегне дарбите им. Всъщност, те двете като че ли се допълваха, което беше мъничко страшно.
- Ти да ни изплашиш ли се опитваш? - попита Жаклин с критичен тон.
- Не. - възрази Селена. - Просто се опитвам да ви накарам да говорите с мен. Мразя мълчанието.
Още от малка брат й повтаряше, че трябва да й купи лепенка за голямата уста. Тя се усмихна.
- Знаете ли - каза, - че скоро трябва да има купон. Преди началото на учебната година. Поне моята раса има. Имам предвид, събираме се всички и правим всевъзможни глупости, докато все още можем.
Предната година се напи за първи и последен (за сега) път през живота си, счупи си токчетата на любимите обувки и си закачи някъде дънките, така че те добиха съвсем автентични дупки.
Въпреки всичко, нуждаеше се от малко забавление. Никак не й се занимаваше с километричните домашни по митология. Само като си го представяше и й идваше да повърне.
Освен това, имаше и едно момче. Джейс. Искаше да го види.
Усети, че се е отнесла и побърза да се върне на земята.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Come on now, sugar,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when you're good to go
Come on now, honey,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when.

We used to be friends.A long time ago

Селена леко ме дразнеше, но това си беше обичайно за мен. Още повече когато се самоизтъкваше и забравяше за мен. Искаше ми се още сега да и се озъбя, че и аз съм Дъщеря на Дъгата и да и сритам задника само, че не можех. Чакай, защо да не можех?
-Селена, - казах тихо и напевно - аз също съм Дъщеря на Дъгата. Владея водата. - обясних и за миг се уплаших, че ще си помисли, че просто мога да си служа с водата, но това определено не беше така. Бях сигурна и, че тя ще го разбере. Щом владееше Свободната магия. Знаех, че макар аурата ми да беше тъмна в нея имаше и сини краски, които подсказваха, че съм специална. Момичето сви рамене уж незаинтересовано, но виждах интереса и. Усещах го. С всяко свое сетиво с моята дарба. Аз определено бях специална и обичах да се фукам с това и май не бях единствената. По мое мнение на Селена също и харесваше. Реших да пренасоча темата в друга посока, ако не исках тук да стане нещо от рода на "Кой е по-по-най?".
-Защо си мислиш, че нашите раси не се забавляват? - още докато изричах въпроса погледнах към Дебора. - Добре де, че моята раса не се забавлява? - поправих се злобно, като не бях сигурна към кого са насочени тези чувства. Можех да усещам и контролирам чуждите, но не можех да се оправя със своите собствени.
Купоните на демоните винаги са били много добри. Може би това се дължеше на дяволското в нас, което забраняваше зачитенето на правилата, а може би не. За мен нямаше значение. Важното беше, че обичах да присъствам на всяко такова събитие. Било то човешко, демонско, вампирско и прочие. Бях нещо, като пристрастена.

Деб прехапа устни и реши да не се намесва за момента в това.Тя беше ангел, а и не се засягаше от думите на Селена.Все пак Дебора не искаше кавги, искаше истински приятели, а ако се караше как щеше да има.Тя нямаше нрав за спорене. Госпожица Мелисън незнаеше защо, но май усещаше че Лин се бе раздразнила, най-верочятно от Селена.Да Дисчейн се бе изтъкнала, но какво от това?!Все пак всеки човек го правеше, дори и тези от расата Ангели.Е добре, но Деб не се изтъкваше често, а само когато имаше защо и се налагаше , или пък искаше.Селена и Жаклин се гледаха право в очите, а Дебора се чудеше как ли ще продължи това.Скоро щеше да разбере.Партитата на ангелите също бяха хубави и забавни.Ангелчетата се забавляваха с някои добронамерени неща, но все пак купона им беше щур и хубав.Накрая Деб гледайки израженията на момичетата, все пак се реши да се намеси:
-Хей, хайде да се разходим и позабавляваме...
Предложението едва ли можеше да омекоти ситуацията, но на всичкото отгоре никоя от двете не го чу.Мелиън се огледа,промълви пак изречението, отново без да й обърнат внимание ,след което просто се отказа да се меси, реши само да гледа и в краен случаи да спасява и разтървава.Надяваше се двете момичета да се успокоят, но по израженията на лицата им, особено изражението на Лин май, май нямаше начин това да стане.

- Не знам - отвърна Селена, - може би защото не си падам по това да ходя на купони с адски изчадия?
Сви рамене с уж объркано изражение.
- Да, а вампирите са света вода ненапита - заяде се Жаклин.
Сивите й очи проблеснаха някак особено. Нещо като предупрежение от типа "Не се закачай мен, ще стане страшно". Селена скръсти ръце пред гърдите си.
- Аз не убивам хора. И дори някога да го направя няма да ми достави никакво удоволствие.
Знаеше, че да убиеш е най-прекрасното нещо. Убийствата упияняваха. Знаеха го както демоните, така и вампирите. И въпреки всичко, тя беше решила, че въпреки природата си, никога няма да убие, за да се нахрани. С демоните нещата не стояха по този начин.
Усещаше, че плашат Деб. Тя беше ангел и не можеше да не усеща напрежението - Селена знаеше, че не й се отразява никак добре и хвърли загрижен поглед към нея. Трябваше да се постарае повече да е мила, това може би щеше да е добре.
- И аз не обивам хора. - заяви Жаклин.
- Още. - натърти Селена.
Някак си планът със спадането на напрежението не вървеше. Двете момичета сякаш скоро щяха да се сбият. За голямо съжаление на Селена, въпреки че физическите им сили бяха до голяма степен изравнени, със Свободна магия атаките бяха много по-трудни и не знаеше дали ще успее да го направи.

/включвам и Джейс, защото просто не мога да се сдържа ;дд/

Тъкмо се беше приготвила да измисли откъде е най-добре да избяга (неволно си спомни за капитан Джак Спароу от Карибски пирати) и зад нея се чуха стъпки. Тя зърна с периферното си зрение онази красива руса коса, която така добре познаваше.
- Джейс - промърмори. - Когато има някакъв спор, винаги си наблизо.
Вампирът се усмихна очарователно, разкривайки кучешките си зъби. Беше страхотно висок, с красива руса коса, стелеща се на вълни около лицете му и меки кафяви очи.
- Не - отвърна. - Когато някъде има три прекрасни момичета, тогава аз съм там.
- Защо, за да развалиш задушевната обстановка ли?
Той като че ли се смръщи.
- Очаквах по-топло посрещане.
Селена въздъхна.
- Да, да, ти си неустоим. Но, да ти кажа, по някое време започнах да свиквам с чара ти.
Това си беше жива лъжа, но Селена лъжеше доста убедително. Видя смаяните изражения на Жаклин и Дебора. Изражения от типа "Току-що убиди супер готиния рус тип тук, които, въпреки че е вампир, е страшно сладък?! Ти умопобъркала ли си се?!"
- Защо тогава не ме разопзаеш с приятелките ти? - попита той, като премигна почти невинно.
"Човек може да го сбърка с ангел" помисли си Селена "но това ще бъде фатална грешка".

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Come on now, sugar,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when you're good to go
Come on now, honey,
Bring it on, bring it on, yeah.
Just remember me when.

We used to be friends.A long time ago

Признавам, че...ъъъ...Джейс беше сладък дори за вампир, но това не подобряваше особено настроението ми. Реших да не подхващам пак темата с убийствата за да не стане накрая едно тук.
-Не съм и приятелка! - изсъсках сърдито.
"Дишай Лин, дишай. Не искаш да правиш нищо лошо...или поне не чак много лошо" - помислих си успокоително и след това погледнах момчето, което се подхилкваше. Признавам, че бях страна гледка, но за мое щастие винаги ми е минавало бързо.
-Жаклин. Лин. - представих се на момчето и се усмихнах лекичко.
Дебора направи същото и се усмихна някак приветливо и доволно. Сигурно и бяхме писнали със своите караници и сега се благодареше, че Джейс е тук.
Настъпи неловка пауза. Май всъщност предпочитах спора пред това. Винаги съм мразела мълчанието и това мая нямаше да се промени.
В чернокосата си главица обмислях една идея. Вероятно всички щяха да ме помислят за смахната, но какво пък?
-Общ купон? - попитах и видях няколко объркани изражения. - Всички заедно. Вампири, демони, ангели, русалки...? - от това си спечелих един поглед от типа "Ти сбъркана ли си?!" Кимнах на неизречения въпрос, който четях по израженията им.

П.П. - Лин не те мрази, но нали знаеш, че героините ми обикновено са едни такива гадни?

/И аз ще включа Том в РП-то...дано нямате нищо против, все пак и аз не се сдръжах/

Поне спора за малко, дано за винаги бе прекратен от появата на онзи Джейс.Дебора се отпусна на тревата и и се усмихна.Изведнъж отново чуха стъпки.Деб се обърна светкавично и възкликна тихо.Още едно, красиво момче се приближаваше към тях.Мелисън се изправи и чак тогава другите забелязаха, че някои идва.Непознатия се усмихна самодоволно и намигна и на трите момичета.
-Привет дами...Как сте?-промълви новодошлият и се усмихна.
Беше облечен в модерни дънки и черна тениска.Дебора го огледа добре и се усмихна, а той и отвърна се помахване.
-Аз съм Том Адамс...А вие сте?
Дебора се приближи до него и се представи на свой ред, след което се здрависаха.
-Аз съм Дебора Мелисън, накратк ме наричай Деб.
Другите две момичета и Джейс, които Том чак тогава забеляза също се представиха.Дебора седна на тревата и погледна към Адамс.Той също се настани между нея и Лин.Мълчанието превзе ситуацията, но Том веднага го наруши.
-Е как сте момичета... и Джейс?Някои да носи шише с вода или с някакво други питие?!-Том бързо смени въпроса, щом усети че е ужаднял.
Деб откопча чантата си и изкара от нея едно шише с кока кола.Подаде го на Адамс и той го взе.
Отпи от него и го изпразни на половината, след което го върна на Мелисън.Девойката промърмори:
-Е Том какво те води насам?
-Еми измъкнах се от групата почитателки и дойдох тука.
При това за групата почитателки, Деб го сръга в ребрата.Беше виждала Том в училище и той нямаше група почитателки.Той се засмя, а Дебора се обърна към Лин и Селена.
-Вие как сте?
Двете се спогледоха и въздъхнаха, но все пак една от тях отговори:
-Малко по-добре.- рече Селена и погледна към Джейс, а Деб се излегна на тревата.

Супер! Направо си умирах за такива ситуации, в които съм излишна. И без дарбата си можех да кажа, че между четиримата тук има нещо. Дори и Деб да се беше запознала туко що с Том знаех, че между тях може би ще се получи нещо повече. Въздъхнах отегчено и заговорих бавно, почти флегматично.
- Вече умираща. - отвърнах. Всички ме погледнаха някак си изненадано и аз се засмях. Толкова ми харесваше, че другите не могат да усещат чувствата също, като мен. - От скука, милички. Направете нещо преди да взема да поискам да отида в Рая, а повярвайте ми това ще значи, че сте ужасна компания. - продължих със същия бавен и отегчен тон. През лицето на Селена премина леко раздразнение, но за кратко, а Деб...по - скоро не ми обръщаше никакво внимание беше прекалено погълната от Том. Единствено Джейс се усмихна лекичко. Боже! Наистина щях да умра тук!
Добре признавам си бях егоистка и исках винаги да съм център на внимание, но всеки беше такъв. Поне от части и тогаванай-неочаквано ми се прииска да плача. Усетих болката, която бях подтискала вече години да излиза на повърхностна. Изправих се рязко и без да кажа нищо се затичах през поляната към гората.

П.П. - подтикната от ужасното настроение и от това, че наистина ми се иска да плача.

» Колко книги имате?

Северните поляни

Северните поляни

Similar topics

Similar topics